Технеций

Технеций
Спектрални линии на технеций Спектрални линии
Молибден ← Технеций → Рутений Mn ↑ Tc ↓ Re H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Технеций, Tc, 43
Група, период, блок	7, 5, d
Химическа серия	преходен метал
Електронна конфигурация	[Kr] 4d5 5s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 13, 2
CAS номер	7440-26-8
Свойства на атома
Атомна маса	[98] u
Атомен радиус (изч.)	135 (183) pm
Ковалентен радиус	147±7 pm
Степен на окисление	7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −3
Оксид	Tc2O7 (силно киселинен)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	1,9
Йонизационна енергия	I: 702 kJ/mol II: 1470 kJ/mol III: 2850 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	шестоъгълна плътноопакована
Плътност	11000 kg/m3
Температура на топене	2430 K (2157 °C)
Температура на кипене	4538 K (4265 °C)
Моларен обем	8,4348×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	33,29 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	585,2 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 2727 2998 3324 3726 4234 4894
Скорост на звука	16200 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет	63 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	5×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	0,2 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост	50,6 W/(m·K)
Магнетизъм	парамагнитен
История
Наименуван	от гръцкото τεχνητός – „изкуствен, синтетичен“
Откритие	Емилио Сегре и Карло Периеро (1937 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 95mTc синт. 61 дни ИП 95Tc ε 95Mo γ – 96Tc синт. 4,3 дни ε 96Mo γ – 97Tc синт. 2,6×106 г. ε 97Mo 97mTc синт. 91 дни ИП 97Tc 98Tc синт. 4,2×106 г. β- 98Ru γ – 99Tc радио 2,111×105 г. β- 99Ru 99mTc синт. 6 часа ИП 99Tc γ –
Технеций в Общомедия

Технецият е химичен елемент, метал с атомен номер 43 и символ Tc в периодичната система на елементите на Менделеев. Това е най-лекият химичен елемент без стабилен изотоп.

Атомната маса на технеция е 98,906 u. Той е радиоактивен и изкуствено създаден химичен елемент. Преходен метал.

История

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Местонахождение в природата

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Добив

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Приложение

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Технецият се използва в медицината за туморна локализация.

Биологични данни

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Физични свойства

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Технецият по външен вид прилича на платината. В компактно състояние е устойчив на въздуха.

Химични свойства

Във вид на прах технецият изгаря до висшия си оксид Tc₂O₇, а с флуора образува смес от TcF₅.TcF₇. Технецият се намира след водорода в реда на стандартните потенциали и се разтваря само в азотна (HNO₃) и сярна киселина (H₂SO₄). Разтваря се и в бромна вода при загряване, при което се получава пертехнециева киселина (HTcO₄).

Оксохалогенидите на технеция са по-стабилни от тези на мангана, но във воден разтвор те хидролизират. Те имат състав TcOX₃, TcOX₄, TcO₂X₂ и др. Например оксотехнециевият тетрахлорид хидролизира и се образува пертехнициева киселина:

3TcOCl₄ + 7H₂O → 2HTcO₄ + TcO₂ + 12HCl.

Единствено технецият от групата образува само два оксида: TcO₂ и Tc₂O₇. Технециевият диоксид може да се получи при редукция на разтвори, съдържащи пертехнати (TcO-
4) йони с Zn и HCl и следващо дехидратиране при загряване на разтворите. Получава се кафява утайка от TcO₂. Технециевият диоксид е най-стабилният от оксидите на трите метали в 7Б група.

Дитехнециевият хептаоксид е жълт прах с ниска температура на топене -119 °C. Той е летлив и може да се отдели от кисели разтвори дори при нагряване. Разтваря се във вода и при бавно изпарение на тези разтвори отделя киселината си. Всъщност при процеса се получават червени кристали от HTcO₄. Разтворът е силна киселина, но слаб окислител. Пертехнатният анион е особено стабилен в алкална среда.

Източници

Използвана литература

• Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)